ДОХОД ПЛЮС $ LU0273967041

Инвестиционната цел на Подфонда е да инвестира активите си предимно в банкови депозити и инструменти на паричния пазар (предимно деноминирани в щатски долари или други валути, свързани с щатския долар). На второ място Подфондът инвестира в дългови ценни книжа с инвестиционен и неинвестиционен рейтинг (включително ценни книжа с фиксиран и плаващ лихвен процент), като държавни облигации и корпоративни облигации, приети на официален пазар или търгувани на регулиран пазар и деноминирани в щатски долари или други валути, хеджирани срещу щатския долар, а също така в структурирани финансови инструменти и финансови деривативи за целите на ефективното управление на портфейла или хеджиране. Не се позволява Подфондът да инвестира в акции. Ликвидности, предприятия за колективно инвестиране, финансови деривативни инструменти, структурирани финансови инструменти, заемане на ценни книжа и репо сделки могат да бъдат използвани в ограниченията, описани в част 3.1. и 4. от Проспекта.

Първото тримесечие на 2026 г. донесе значителна промяна на пазарите на инструменти с фиксиран доход в САЩ, от очаквания за парично облекчаване към по-дефанзивна позиция спрямо подновената инфлация. Геополитически енергиен шок, произтичащ от блокадата на Ормузкия проток, повиши фючърсите върху суров петрол Brent до над 115 щатски долара за барел, докато физическият петрол достигна 148,87 щатски долара. Това нарушение от страна на предлагането се пренесе върху инфлацията в САЩ, като индексът на потребителските цени (CPI) се повиши до 3,3% на годишна база през март, основно поради ръст от 10,9% в енергийния индекс. В резултат на това Федералният резерв на САЩ запази целевия диапазон на лихвата по федералните фондове на 3,50%–3,75%, сигнализирайки подход на политика на „по-високи лихви за по-дълго време“. Кривата на доходността на американските държавни ценни книжа претърпя т.нар. “мечо изравняване“ - сценарий, при който краткосрочните лихви се повишават по-бързо от дългосрочните или дългосрочните лихви се повишават заедно с краткосрочните, но с различен темп. По-конкретно, доходността по 10-годишните облигации се повиши до 4,31% към края на март, свивайки спреда между 10-годишната и 2-годишната доходност до едва 51 базисни пункта, и това доведе до спадове в цените при класовете активи с по-дълга дюрация. Въпреки променящата се лихвена среда, фондът отчете постоянни входящи потоци през цялото тримесечие, като общите активи под управление нараснаха стабилно от приблизително 69,55 млн. до 71,84 млн. Нетната стойност на активите (NAV) на фонда отбеляза леко свиване в съответствие с по-широкия пазар, генерирайки нормализирана доходност от -0,0862% за тримесечието. Това представяне леко изостана спрямо съответния пазарен сегмент, представен от индекса ICE BofA 1–3 Year US Corporate & Government Index (B1A0), който отчете обща доходност в местна валута от 0,3032%. Това разминаване се дължеше основно на чувствителността към лихвените проценти, а не на влошаване на кредитното качество. В среда на покачващи се лихви отрицателната ценова доходност (тоест капиталовите спадове) на базовите активи понякога може да надхвърли положителната доходност от приходи, която те генерират под формата на купонни плащания.

За да се управлява тази волатилност, структурата на портфейла беше значително коригирана чрез активно управление на дюрацията. Дюрацията измерва чувствителността на цената на една облигация към промени в лихвените проценти. В началото на тримесечието, когато доходностите се понижаваха, модифицираната дюрация на портфейла беше удължена. Въпреки че първоначално тази позиция беше благоприятна, тя изложи фонда на капиталови спадове, когато енергийните шокове внезапно тласнаха доходностите нагоре в края на февруари. В отговор на променящата се макроикономическа среда портфейлът претърпя структурна промяна, насочена към приоритизиране на генерирането на доход и ограничаване на лихвения риск. Разпределението към американски корпоративен дълг беше значително увеличено, като тримесечието приключи с наднормена номинална експозиция от приблизително 59,72%. Едновременно с това общата експозиция на фонда към държавни ценни книжа беше преизчислена и коригирана така, че да представлява 52,55% от теглото на портфейла. Чрез активно управление на вътрешния състав на тази цялостна експозиция към държавни ценни книжа, нейният претеглен принос към дюрацията на портфейла беше ефективно намален до 0,72. Тази целенасочена корекция на дюрацията в рамките на държавната алокация помогна да се предпази по-широкият портфейл от по-нататъшно изравняване на кривата на доходността, като същевременно се запази по-високата доходност, генерирана от позициите в корпоративен кредит.