LU0730413092

Инвестиционната цел на Подфонда е да инвестира активите си предимно в прехвърлими облигации (предимно държавни облигации и корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг, деноминирани в Евро, USD и други основни валути), емитирани в Европа и Северна Америка, приети на официални пазари, или търгувани на регулирани пазари навсякъде по света. На второ място, Подфондът може да инвестира до 15% от нетните си активи в държавни облигации и корпоративни облигации с инвестиционен рейтинг на други световни пазари. Експозицията към валути на Развиващи се пазари е ограничена до 15% от нетните активи. Също така, Подфондът може да инвестира до 10% от нетните си активи в ценни книжа, обезпечени с ипотека и ценни книжа, обезпечени с активи. В допълнение, Подфондът инвестира в банкови депозити и инструменти на паричен пазар на Европейски банки и големи корпорации. Подфондът може да инвестира в структурирани финансови инструменти, както и във финасови деривативни инструменти с цел ефективно управление на портфейла или хеджиране.

Подфондът има среднорисков профил и е насочен към инвеститори, търсещи регулярен доход и капиталови печалби посредством инвестиране предимно в световни облигации.

Второто тримесечие беше белязано от силен геополитически енергиен шок вследствие на затварянето на Ормузкия проток, което наложи преоценка на очакванията за лихвените проценти. Нарушаването на глобалните енергийни доставки доведе до поскъпване на петрола Brent от 64,59 щ.д. за барел през януари до среден връх от 106,29 щ.д. през май, преди дипломатическите усилия да позволят понижение на цените до 85 щ.д. към края на юни. Този енергиен шок прекъсна процеса на дезинфлация в Европа и отново засили ценовия натиск, като общата инфлация в еврозоната достигна връх от 3,2% в началото на юни. В отговор на това Европейската централна банка се отказа от изчаквателния си подход и на 11 юни повиши основните лихвени проценти с 25 базисни пункта, за да запази доверието в ангажимента си към ценовата стабилност. Ускоряването на инфлацията и затягането на паричната политика доведоха до изравняване на кривата на доходността при повишаващa се доходност. През май доходността на германските държавни облигации нарасна, 2-годишните облигации достигнаха 2,758%, а 10-годишните се повишиха до 3,193%. Впоследствие обаче спадът в цените на енергията и повишението на лихвените проценти през юни допринесоха за известно понижение на доходностите към края на тримесечието.

Портфейлът се адаптира към волатилната лихвена среда чрез стратегическо секторно позициониране и активно управление на модифицираната дюрация. Наднормената експозиция в корпоративен дълг прогресивно нарасна до 57,43% до юли, осигурявайки допълнителна доходност, която компенсира част от понижението в пазарната стойност на активите. Паричните средства бяха активно инвестирани, като делът им спадна до 0,66%, докато експозицията в държавен дълг остана структурно под нормата с цел ограничаване на риска към сегментите на кривата на доходността, които са най-чувствителни към затягането на паричната политика от страна на ЕЦБ. Управлението на дюрацията играе централна роля. Тъй като инфлацията сигнализира за възходящ натиск в началото на май, дефанзивен пивот намали модифицираната дюрация на портфейла до тримесечна дъна от 3,48 години, изолирайки активите точно когато доходността на Bund достигна своя връх. Очаквайки, че повишението през юни ще отбележи края на цикъла на затягане на ЕЦБ, продължителността беше удължена до връх от 3,79 години по-късно през месеца. Когато това удължаване се оказа леко несъответствие със стабилизирането на пазара, окончателната корекция прекалибрира модифицираната дюрация до 3,73 години до началото на юли, за да защити рисковия профил срещу по-нататъшна волатилност."